Откриха Николай, който беше на ръба. А вие го върнахте обратно
Призив за помощ беше популяризиран дни наред в обществените мрежи след изгубването на мъж в региона на Дружба 1, София. Николай Тодоров беше липсващ, откакто за последно е забелязан в следобедните часове на 2 юни. Близките му се обърнаха неколкократно към всички столичани с молба за помощ.
Днес стана ясно, че младият мъж е открит - популярност богу, жив и здрав. Ето какво написаха негови близки:
Хора, от сърце ви апелирам, не се карайте, направихте положително дело, открихте човек в тежка меланхолия, може би малко преди нещо съдбовно да се случи, индивидът към този момент е под наблюдаване, ще се лекува, дано да спрем! Всички споделяния помогнаха, добра жена го е познала от фотографията и се е обадила в полицията. Прибрали са го незабавно, към този момент е при околните си. Нека да спрем да се караме, доста тежки думи се пишат, непознати хора се наскърбяват един различен. Не е ли най-важното, че един човек е избавен?
В свят, който от време на време наподобява отчужден, леден и безсрамен, се случи нещо велико – не с гръм, не със сензация, а със шерване, съпричастие и навременна грижа. Един човек, загубен в мрака на личната си болежка, бе открит. Жив. Навреме. Благодарение на вас. На нас. На всички.
Млад мъж, загубен – освен в пространството, само че и в душата си. Забелязан от хора, които не са го познавали. Разпознат от добра жена, която не подмина. Издирен от полицията след подаден сигнал. Настанен. Около него има близки. Има грижа. Има вяра.
Днес стана ясно, че младият мъж е открит - популярност богу, жив и здрав. Ето какво написаха негови близки:
Хора, от сърце ви апелирам, не се карайте, направихте положително дело, открихте човек в тежка меланхолия, може би малко преди нещо съдбовно да се случи, индивидът към този момент е под наблюдаване, ще се лекува, дано да спрем! Всички споделяния помогнаха, добра жена го е познала от фотографията и се е обадила в полицията. Прибрали са го незабавно, към този момент е при околните си. Нека да спрем да се караме, доста тежки думи се пишат, непознати хора се наскърбяват един различен. Не е ли най-важното, че един човек е избавен?
В свят, който от време на време наподобява отчужден, леден и безсрамен, се случи нещо велико – не с гръм, не със сензация, а със шерване, съпричастие и навременна грижа. Един човек, загубен в мрака на личната си болежка, бе открит. Жив. Навреме. Благодарение на вас. На нас. На всички.
Млад мъж, загубен – освен в пространството, само че и в душата си. Забелязан от хора, които не са го познавали. Разпознат от добра жена, която не подмина. Издирен от полицията след подаден сигнал. Настанен. Около него има близки. Има грижа. Има вяра.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




